чупене

в онзи петък любовта леко проблясваше

изпод дантелата на малката ми черна рокля,

като капки дъжд по прозореца блещукаха мрежестите цветя

по тъмните ни спомени и изморени тела,

и в сняг порасна през нощта, за да ни измие 

от миналото, от сгъстената тъга, от нас самите,

за да бъдем чисти един за друг, да бъдем пак деца.

втори първи шанс за обичане.

за да може сега за удоволствие с камъни 

да замеряш измитите стъкла.

ти си моята религия,

но как да се моля, 

когато моят бог не вярва е мен...

Предлози

стоим един срещу друг,

седим един до друг,

един в друг лежим

...и все така оставаме един и друг, друг и един...

Неделя

и от онези вестници в пощата отворих,

за да се информирам какво се случва в квартала,

внимателно, почти ритуално го разгледах, дори рецептата прочетох

и разбрах...защо съм спряла да общувам с другите.

така се стовариха върху мен тези десет страници

напълнени с химия, убити животни, пластмаса и тъга

лъскаво опаковани

в  жълто, червено, зелено и с цена.

и толкова излишна на този свят се почувствах,

че седнах унила на терасата и се зазяпах

в малкото, отредено  ми от града, парче Витоша

и само си седях полюшвана от вятъра.

и в небето долетяха птици, отиващи на юг,

но не можаха да ме вземат, няма ги вече крилата ми...