а навън вали сняг. от истинския.

не го сънувам, а го ръся,

както баба пресяваше брашно.

смалявам се, под ситото й заставам и

започвам да правя снежни човеци.

а тя баница и мекици.

после в стъклената полусфера ме разклаща

сегашното и споменът ми се стопява - снежинка на езика.

сладка пудра захар,

нощ е вече завинаги навън.

и аз имам съвсем малко сняг от този.

помогнете.