November 05, 2012



а навън вали сняг. от истинския.
не го сънувам, а го ръся,
както баба пресяваше брашно.
смалявам се, под ситото й заставам и
започвам да правя снежни човеци.
а тя баница и мекици.
после в стъклената полусфера ме разклаща
сегашното и споменът ми се стопява - снежинка на езика.

сладка пудра захар,
нощ е вече завинаги навън.
и аз имам съвсем малко сняг от този.
помогнете.

No comments:

Post a Comment