ако беше хапче усещането за истинско, плътното чувство за обичане, 
за взаимовръзка между двама, трима, сто...
искам да се надрусам до безпаметност,
до след свръх сладкото блаженство
да плъзне в мене тази небесна мъзга
и да се разлее 
по кръвните пътища като нежна лава,
като топлата течност на живота, 
да развърже всичките възли на тъгата  и да ме остави
да лежа отпусната, въздушна и твоя, 
без да ме има да се нося без форма 
по повърхността на течащите мигове...
да ме остави да ви обичам такива каквито сме ти и аз...
нуждая се от хапче.