Неделя

и от онези вестници в пощата отворих,

за да се информирам какво се случва в квартала,

внимателно, почти ритуално го разгледах, дори рецептата прочетох

и разбрах...защо съм спряла да общувам с другите.

така се стовариха върху мен тези десет страници

напълнени с химия, убити животни, пластмаса и тъга

лъскаво опаковани

в  жълто, червено, зелено и с цена.

и толкова излишна на този свят се почувствах,

че седнах унила на терасата и се зазяпах

в малкото, отредено  ми от града, парче Витоша

и само си седях полюшвана от вятъра.

и в небето долетяха птици, отиващи на юг,

а аз накъде мога да отлетя...