Неделя
и от онези вестници в пощата отворих,
за да се информирам какво се случва в квартала,
внимателно, почти ритуално го разгледах, дори рецептата прочетох
и разбрах...защо съм спряла да общувам с другите.
така се стовариха върху мен тези десет страници
напълнени с химия, убити животни, пластмаса и тъга
лъскаво опаковани
в жълто, червено, зелено и с цена.
и толкова излишна на този свят се почувствах,
че седнах унила на терасата и се зазяпах
в малкото, отредено ми от града, парче Витоша
и само си седях полюшвана от вятъра.
и в небето долетяха птици, отиващи на юг,
но не можаха да ме вземат, няма ги вече крилата ми...
No comments:
Post a Comment