чупене

в онзи петък любовта леко проблясваше

изпод дантелата на малката ми черна рокля,

като капки дъжд по прозореца блещукаха мрежестите цветя

по тъмните ни спомени и изморени тела,

и в сняг порасна през нощта, за да ни измие 

от миналото, от сгъстената тъга, от нас самите,

за да бъдем чисти един за друг, да бъдем пак деца.

втори първи шанс за обичане.

за да може сега за удоволствие с камъни 

да замеряш измитите стъкла.