къщата на село
зюмбюлите
пръщенето на огъня,
бумтенето, дувара и вретеното,
хладната стая през жегата, юли, ваканция,
петлите
изкукуригалите божури и пилци,
светулките, и по челата и в буркани,
събирам лешници, крада ги по-точно от
Костадинчовото дърво,
влизам в мазето за кисели краставички
и мармалад от ягоди баба затваря, белим чушки
и с лепкави пръсти късам домати,
и плюя семките от резен диня без свян в пръстта и от
черешите костилките и чакам да поникне едно дърво поне,
и на небето нощем звездите се виждат, и чоплим топли семки децата,
а после пораснали тихо гледаме падащи звезди и аз ги поглъщам като снежинки...

хладна е стаята през зимата, кучи студена, януари е,
баба прибира целия този свят в зеления си пешкир,
чупят ми се часовниците, огледалата покривам,
заключваме къщата, вървим бавни и първи
без да се обръщаме,
хвърляме монети на кръстовището,
за последен път чувам селската камбана...

и е адски студ,
и е тихо,
и е снежно,
и времето е спряло,
и няма зюмбюли....