душата диша
като вселена,
отваря се и се затваря за половин човешки дъх,
пулсира като море, идва и си отива,
прегръща ни и се прибира пак в себе си,
в черупката си е и пак излиза в една секунда
сто пъти и повече поне, просто, за да я има!

но днес не излезе,
прибрала се е на морското дъно,
в черната дупка на някоя звезда,
в единственото дърво на двора,
в чекмеджето на скърцащия скрин,
а в моята съвест като пирон се заби
и най-вероятно
и тази рана
дълго ще трепти....